ОТ МЕДИИТЕКратката оценка на 100-те дни – плацебо политика е провал…

Кратката оценка на 100-те дни – плацебо политика е провал…

Интервю на   Тодор Токин, в. Труд

Поводът да разговаряме с депутата от ГЕРБ-СДС бе Националният събор на „Гергьовден“, чийто почетен председател е г-н Дилов. Винаги интересен и колоритен събеседник.  Каква е оценката му за стоте дни на кабинета „Петков“, що са птица е „Продължаваме промяната“, войната в Украйна – все злободневни въпроси, за които си струва да чуем неговото мнение.

– На редовния събор на Гергьовден бяхте много и обстойно критични към 100-те дни на правителството. Можете ли сега да направите по-кратка констатация?

– Ще опитам. Малко иносказателно. Представете си, че имате един човек, който продава плацебо лекарства, или хранителни добавки. Това са – да се надяваме безобидни – медикаменти, които нямат друго въздействие, освен самовнушението на приемащият ги, че са полезни. После същият този човек, по много неясен механизъм започва да управлява/лекува не отделен организъм, а цяла държава. И подхожда по същия начин – предлага плацебо мерки, плацебо-правителство. И сега важното: приликата между отделния организъм и държавата е, че и в двата случая – плацебото действа – докато получаващият го си вярва, че то помага. И ако не е много болен, разбира се. Нашият организъм/държава в момента е много болен – енергийна ценова криза, двуцифрена инфлация, война в съседство, задаваща се бежанска криза, усилващ се натиск да признаем Македония, да участваме във войната в Украйна, свръх разделено общество… да не изреждам всичко! Т.е. тези мерки не просто не действат – те усложняват диагнозата. А и обществото започна да не вярва в плацебото – доказват го последните социологически проучвания. Кратката оценка на 100-те дни – плацебо политика е провал. Пълен провал, не поради злонамереност, а поради вопиюща некомпетентност!

 На няколко пъти казахте, че ни управлява ВОЛТ, СЕК и социалдемократите, даже настояхте Настимир Ананиев да влезе в ролята си на мандатоносител. Къде остана „Продължаваме промяната“?

– Това е другият въпрос. Кой носи отговорност за хаоса в момента? Някои правят аналогия с НДСВ и първите дни на Царя, ама те си направиха партия, имаха колективни органи и беше ясна отговорността. Каквито и бележки да има към управлението на Борисов, то през цялото време е било болезнено ясно кой носи отговорност за всяко нещо в държавата. А сега кой носи отговорност? Какво е „Продължаваме промяната“? Нарекох ги башибозук, точно за това – башибозукът е нередовна армия, който може да спечели отделна битка, но не може да управлява завладяна територия. Поради липсата на дисциплина, система на взимане на решения, липса на авторитетни командващи, липса на традиции… Всичко това е ПП – башибозук! Събран, за да събори Борисов и без всякаква идея какво ще прави по-нататък. Впрочем, в превод от турски, “башибозук” означава “повредена глава”. Абе…умеят турците да наричат нещата с точните им имена.

– Що за формация е това? Казахте, че ПП не са архитекти, а  се държат като зидаро-мазачи. Интересно сравнение, защо според вас са такива?

– Цитирах песента на техния депутат Ицо Хазарта – “имаш проект, значи си архитект?!”. ПП са проект. Не ми се влиза в подробности чий. Но те не са отговорен политически субект, защото правен субект не съществува юридически. Те не са архитекти, те наистина са несръчните зидаро-мазачи на един чужд проект, а личният им хоризонт се простира до там да откраднат малко от варта и киреча… Няма местни структури, няма национално ръководство, няма контролни органи по смисъла на Закона за политическите партии. Няма и по смисъла на закона за неправителствените организации. Е, как да ги наричаме неправителствени организации, като са самото правителство?! На първите следващи избори ПП ще се разпилее като плява на вятър, ако не положат някакви усилия да се институционализират. Защото в момента те са институционализирани, чрез институтите на държавата – имат министри, имат шефове на агенции, имат председател на парламент. А когато крехката им коалиция се разпадне, когато загубят тези институти какво ще остане от ПП? Ще остане ВОЛТ, Средна Европейска Класа и Социалдемократи…

– ГЕРБ-СДС заявиха, че за тях Кирил Петков вече не е министър-председател. На националния събор на Гергьовден вие попитахте ние премиер ли имаме или пиар, занимаващ се с преглед на печата…

– Просто Киро се занимава основно със симулиране на управленски решения и пи ар на собствената си личност. При това доста несръчен, както се убедихме от последните дни. И цялото това поведение се развива на фона на все по-истерични пиар действия на останалите коалиционни партньори, които ще се развихрят с времето. „Да, България“, претендиращи за автентична градска десница трябва на всяка цена да излязат от хипотезата “тези сливи са червени, защото са зелени”. При това “зеленото” не идва от младост, а от истеричния “зелен сектор”, който е все по-парцелиран от няколко семейства в България. БСП вече взе форсамажоретен курс на имиджово оцеляване. Слави и “Има такъв народ” изведнъж ще се сетят с какви точни анонси поискаха подкрепата на хората и защо са в парламента. Защото последните три месеца май не са се сещали…

Впрочем, предстои да видим първи сблъсък още с избора на нов гуверньор на БНБ. Това е правителство, както би казал Оскар Уайлд, съставено “в пристъп на лудост, по време на буря” е обречено. То ще падне и без опозицията да полага големи грижи за това, но огромните проблеми на  българските граждани не просто няма да бъдат решени от това  правителство, те се задълбочават с всеки ден. Само вижте какви законодателни актове сме приели, внесени от мнозинство. Няма нито един полезен за хората закон – ще местим прокурори, ще сменяме шефове на КЕВР, местим гори и банки. За хората – нищо!  За мен най-яркият пример е упоритият отказ да се приеме компенсация за скъпия ток за бизнеса. Асен е седнал върху огромни пари във фонда за енергийна солидарност, които не само не носят доход, но са и явно разхищение, след като се налага да взимаме постоянно нови и нови кредити…

– Пролет пукна, ние не, но докога така ще я караме с тези цени на ток, храни и т.н. и двуцифрена инфлация?
– Не искам да съм лош пророк, но нищо добро не мога да обещая с тези хора. За мен изходът е съгласие за предсрочни избори, съгласие с президента Радев за програма, която да бъде изпълнена от новия служебен кабинет, съгласие за незабавни икономически мерки за намаляване на поскъпването и компенсиране на населението и бизнеса, независимо кой ще провежда след изборите. Стига да има ясна отговорност. Мисля, че и президента осъзна, че е създал съшито от умрели парчета чудовище. Също като д-р Франкенщайн

– На коя от другите три партии в управляващата коалиция – БСП, Демократична България и ИТН – не й е мястото там, и коя би я напуснала, за да се стигне до предсрочни избори?

– Както казва народната поговорка, с каквито се събереш, с такива си се събрал! Социалистите са с уникално положение – с най-ниския си изборен резултат за всички времена имат властов ресурс, за който можеха само да мечтаят през последните 9 години. Тази незаслуженост се усеща чувствително от голяма част от обществото. Но госпожа Нинова ще е последната, която ще иска да си тръгне от „Дондуков“ 1. Защото в момента, когато престане да е министър, разговорът за нейното забележително лидерство на БСП и непостиганите досега изборни резултати отново ще се завърне с пълна сила на „Позитано“20. Към „Има такъв народ“, поради общия ни генезис, ще бъда снизходителен. Само ще попитам дали лидерът им все пак си татуира надписа “Няма да правим коалиция с БСП“, или не? И ще доживеем ли отново разговор за мажоритарна избирателна система, или „ще ми купят колело, ама друг път“. За т.нар. градска десница вече казах – шизофренното ѝ състояние от брака със зелените допълнително се усложни от конкубината със социалистите.

В момента приличат на дете на кентавър и русалка, самото то болно от шизофрения. И тази им разчетвореност поражда естествени процеси сред самите демократи. Вече се появиха първите вътрешно-опозиционни групи в „Да, България“. За ДСБ мисля, че отдавна са се отдалечили от замисъла, с който бяха създадени. Пост ГЕРБ епохата предполагаше на първо място да се потърси опит за обединение на десницата. Ако щете и войната в Украйна би следвало да е стимул за това. Нищо подобно не се забелязва…

– Изчегъртването на ГЕРБ достигна нов връх със случилото се с Борисов, Горанов и Арнаудова…

– Това е свръхзадача на управляващите още от самото зараждане на управляващата коалиция. В името на тази „велика цели“ всякакви генерални мерзости и ежедневни подлости са разрешени. Арестите бяха един несръчен пропаганден акт, в противоречие изобщо със законите. Всеки път, когато управляващата коалиция бъде застрашена от реален проблем, правителството ще припомня кой е генералния враг, защото изчегъртването на ГЕРБ е генералната задача, в името на която всяка подлост е позволена.

– Хипотетично възможно ли е президентът да помогне за свалянето на правителството си? Допуснахте, че дори един служебен кабинет би бил по-полезен за страната в този момент?

– Това, че служебен кабинет в момента ще е по-полезен от точно този „редовен“ кабинет е очевидно. Това е като разликата между „простота“ и „простата“. Разликата е, че правителството просто трябва да си извади ръцете от задника. Всеки проктолог ще ви го каже… Иначе никой не може да спести и истината, че президентът Радев е сред основните виновници за безпрецедентното разделение на обществото през последните две години. Той има да изкупва грях към всички българи.

– Трябва ли България да помогне на Украйна с  оръжие? Останахме май единствени от ЕС, които не са го направили.

– Пред народите на всички държави-членки в момента трябва да се говори с един глас, да се приемат единодушно мерки. Поради това, че нашият оръжейно-промишлен комплекс е много свързан (и лицензно и ресурсно) с Русия, ние наистина можем да сме много полезни на украинците, които имат почти същото въоръжение. Няма съмнение кой започна тази война, кой е агресорът. Няма съмнение, че и най-лошият мир е по-добър и от най-лошата война. Днес Русия е решила да „денацифицира“ Украйна, ами ако утре реши да „дерумънизира Молдова“, или пък да „деевропеизира“ България?!

Може би българите не си дават сметка, но става дума за мирното бъдеще на Европа в момента. Няма позиция на снишаване, при която да ни отмине задаващата се катастрофа, ако ЕС и НАТО не бъдат единни в тази ситуация.

– Преодолимо ли е вековното разделение на русофили и русофоби и как може да стане това?

– Мисля, че войната в Украйна помага за това. И най-заклетите русофили, сред които съм и аз, виждат че разликата между руски народ, руска култура и руска имперска политика не са от днес, не са от вчера. Утешително е, че ние се разхождаме по „Граф Игнатиев“, а не той по нашите глави, както се е случило исторически. Няма как да харесваш Достоевски и Шостакович и да оправдаваш Путин едновременно. На този велик народ най-после трябва да му помогнато да се сдобие със съдбата, която заслужава. И това няма да стане посредством поредния император-месия, а чрез свободен и демократичен живот в рамките на Европейското семейство, към което русите се стремят още от Петър Първи насам. И най-красивият паметник на този стремеж е самото съществуване на Петербург… И да щем и да не щем, ние граничим и териториално и духовно с Русия и в този смисъл трябва да полагаме усилия тя да се промени, а не ние.

– Казахте на събора, че е време за „политическа пролет“ и „Скоро е Гергьовден“. Ами той идва, на 6 май е. Навремето бяхте на първа линия срещу жанвиденовата зима. Сега дойде кирчопеткова пролет. Как ще действате?

– В „Гергьовден“ сме непоправими оптимисти. Смятаме, че народът, въпреки ред грешни решения, в крайна сметка е мъдър и взима стратегически правилни решения. Не вярвам, че хората ще търпят още дълго този башибозук. Ще го пометат и ще искат в трудни времена да има ясно поемане на отговорност, смели и неотложни действия, за да които застават авторитети с имената и организациите си. Да не съм лош пророк, наистина, но ми се струва, че само след месец ще заговорим за правителство на Националното спасение.

Ние ще положим максимални усилия да търсим широко разбирателство за спешни антиинфлационни мерки, за преодоляване на политическата криза. Т.нар. антисистемни партии разсипаха публичния диалог и го превърнаха в сбор от отделни крясъци. Ние в Гергьовден ще се опитаме да върнем разговора към важните теми за обикновените българи. Но става все по-сложно. Нищо не е просто и просто Киро е просто неадекватен на предизвикателствата!   Но не ни се водят поредните революции. Предпочитаме съгласието и затова казваме на просто Киро, просто си върви. С мир, да цитирам великия Стефан Цанев.

И ОЩЕ